все неща, които обичам да правя. Така го убивам, та чак не ми стига.
При свободна вечер, преди да децата да са легнали и у дома да настане тишина, хващам плетката. Ако имам време сутрин преди да са станали, най-обичам да седна до прозореца с кафе и с гоблен. Много любими дейности, с един недостатък, не могатъдат извършвани на всякъде. А и някак не върви да размахам куките или иглата само за петнадесет минути. И тук идва четенето. Чета по принцип, чета всичко и чета навсякъде. Чела съм по влакове и автобуси, като ученичка четях в час / не урока /. Чела съм на опашки в учреждения и по спирки, на плажа, на къмпинг, на ферибота за Гьокчеада, в Истабул Парк, докато чакаме да започне Формула 1. Чета и на работа. Признавам си, запълвам разни десет и петнадесет минутки с четене. И понеже не е подходящо да отварям книга, чета в нет-а и най-вече в Моята библиотека. Господ здраве да дава на създателите и, а аз да си дойда на думата и на това, на което се спрях днес:
" ...

Отначало часовникът проявяваше много голяма склонност да се поваля напред и да пада върху хората, но аз не жалех пирони, винтове и дъсчици и най-сетне стана възможно да се живее с часовника в една стая. Аз обаче бях изтощен до смърт и като превързах раните си, легнах да спя.

Посред нощ жена ми ме събуди, силно разтревожена от обстоятелството, че часовникът ударил тринайсет пъти и ме попита на кого от близките ни според мен това предвещава смърт.

Отговорих й, че не зная, но се надявам да се отнася за кучето на съседите.

Жена ми упорито повтаряше, че според нейното предчувствие щяло да умре нашето детенце. И нищо не беше в състояние да я успокои. Едва когато се наплака хубаво, тя заспа.

Цялата следваща сутрин й внушавах, че сигурно е сбъркала броя на ударите, докато успях да я накарам да се усмихне. Вечерта обаче часовникът пак удари тринайсет пъти.

Страхът я връхлетя с нова сила. Сега вече беше твърдо уверена, че и малката, и аз сме обречени и че скоро ще остане бездетна вдовица. Опитах се да обърна всичко на шега, но това още повече я натъжи. Каза ми, че сигурно и аз мисля като нея, а само се преструвам, за да я успокоя, но тя щяла да посрещне храбро ударите на съдбата.

Най-много обвинения отправи към Бъгълс.

През нощта часовникът не пропусна да направи мрачното си предсказание. Тоя път жена ми реши, че то се отнася до леля й Мария, но очевидно се примири с това. Продължаваше обаче да съжалява, че съм купил часовника и се чудеше дали някога ще се излекувам от безумната си страст да пълня къщата с всякакви глупости.

На другия ден часовникът отброи четири пъти по тринайсет удара. Това развесели жена ми и тя каза, че ако всички умрем, няма да е толкова страшно. Навярно щяла да се появи някаква чума или грипна епидемия и щяла да ни замъкне в гроба едновременно. Тя беше почти доволна от тази перспектива.

Междувременно часовникът осъди на смърт всички наши роднини и приятели и мина на съседите.

В продължение на няколко месеца той по цели дни само отброяваше своите убийствени тринайсет удара, докато тази кланица ни дойде до гуша, а на цели мили около нашата къща не остана жива душа.

Тогава часовникът внезапно реши да обърне нова страница, престана да убива хора и започна да бие съвсем невинно — по трийсет и девет и по четирийсет и един пъти. Любимото му число е трийсет и две, но веднъж отброи цели четирийсет и девет удара. Повече от четирийсет и девет пъти не е бил никога. Не знам защо и никога няма да го разбера, но не е бил...."

Джером К. Джером

Безспорно стара и позната история, но ме разсмя както при първото и прочитане.

Супер е :)