Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2009 17:33 - За третия ни ден в Париж
Автор: kathryn Категория: Туризъм   
Прочетен: 1659 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.09.2009 14:56


си избирам ярко червена клоширана пола с едри бели цветя по края. Слагам една от любимите си блузки и се чуствам съвсем парижанка. Понеже деветдесет процента от пътуванията ни са с мотор, роклите и полите в такива моменти са излишни. Всеки път, когато не пътуваме с мотор се възползвам от възможността да нося полите и роклите си. Какво по-подходящо място от Париж, да го направя. Тръгваме отново по парижките учлици, а целта ни е музея д"Орсе, като пътьом ще минем покрай центъра Помпиду. /Тук е мястото да се извиня на всички, учили и говорещи френски, ако не изписвам правилно имената или някои думи. Информацията за правописа на кирилица черпя единствено от интернет на принципа  "така го изписват най-често". В случая, от Уикипедия./
Центърът Жорж Помпиду е някъде по средата на разтоянието от нашия хотел до Сена, на не повече от 30 минути пеш. По уличките през които минаваме се редуват магазини за сирене, за вино, за сладкиши, зарзаватчийници и ресторантчета.

image

За час и нещо за запиляваме в един подземен МОЛ, който е на пътя ни. Над него има градинки и жилищни блокове. Под тях, можеш спокойно да се изгубиш. Гледката ми напомня на един филм, от преди около сто години, "Любов от безистена". И тук намаленията са във вихъра си. Парижани и те. Пазарят, сякаш света свършва. С Георги се раделяме и всеки поема към витрините, които го интересуват. Влизам в магазин на H&M, лудницата е неописуема. Жени, дрехи, охрана, служители. Пълен хаос, много близък до представата ми за чудесно прекарване на един съботен ден. Пред касите има опашки, опашки от по седем-осем човека, а касите са поне десеттина. Касиерките са усмихнати и много учтиви. Никой не се потрива, никой не се почесва, а аз се нахилвам всеки път, когато ми кажат: " Бонжур, мадам!". Георги ме намира на уговореното място. И след няколко минути, пред нас виждаме Бобур. image

Малко, преди да дойдем в Париж случайно гледах филм за "Рафинерията". От тогава имам голямо желание да видя на живо една от най-любимите и най-критикуваните сгради тук. Харесва ми, разбира се. Смела и различна, как няма да ми харесва. А при мисълта, за всичко, събрано вътре, ми харесва още повече. От филма научих, че тук е една от най-големите библиотеки и голяма част от информацията е и под формата на файлове. Особеното е, че книгите не се изнасят, четат се на място. От интернет, пък научих, че тук е и една от най-големите колекции на произведения на съвременното изкуство. Втората по големина.
От страни на центъра Помпиду, уникален, както самия център е шадравана.  Пъстрите сюреалистични фигури, в него се въртят и поклащат и изхвърлят вода от съвсем неочаквани места.

image


image

Млад мъж, облечен в прилепнало трико разпъва рогозка на земята и нарежда пред себе си пет стъклени топки. Започва да ги прехвърля и върти в ръцете си, една след друга и всички заедно. Пръстите му се движат грациозно и имам усещането, че не държи малките кристални кълба, а само ги погалва, докато те стоят в пространството. В края на номера му, Георги тиква монети в ръката ми и аз ги пускам в шапката поставена пред младежа.
image

Наближава обед и покрай шадравана, е пълно с хора. Насядали са по пейките, които вървят по цялата му дъжина и обядват сандвичи или салата от разни кутийки. Три девойки са разтворили торби и показват една на друга новите дрехи, които са си купили. В това отношение жените във всички държави си приличат.
Пресичаме Сена и тръгваме по брега и към д"Оресе. Разглеждаме фасадите на сградите, магазинчетата и дори капаците по прозорците.

image

Спирам се пред витрината на магазин за комикси. На нея са изложени големи книги с твърди корици от които не можеш да си отделиш погледа. Влизаме вътре и отвсякъде ни обграждат рисувани сюжети. По стените има закачени рисунки с различни размери. В по-голямата си част черно-бели, направени върху плътни листи хартия. Някои изглеждат все едно са откъсната от цялата история страница със множество сцени наредени в малки квадратчета. Избирам малка рисунка на малка фея за малката ми дъщеря.
Пред музея д"Орсе си купуваме сандвичи. Правя поредния глобален извод за града, сандвич, на който пише, че не се пече, не се пече. Когато се опитвам да помоля момичето от павилиона за сандвичи да ми го претопли на пресата то ме поглежда с учудване и доза съжаление, заради дълбоката заблуда, в която съм попаднала. Същият поглед има един младеж, предния ден пред двореца Шайло, когато отправям към него подобна молба. И понеже сандвичите, на които пише, че не се топлят, не се топлят с Георги ядем студени сандвичи седнали на стълбите пред музея и ги прекарваме с безалкохолно.
Музеят д"Орсе е бил гара с хотел и в последствие е преустроен в музей. В главната зала са оставени колоните, които поддържат покрива и напомнят за първоначалното предназначение на сградата. Основната зала е огромна и светла, с тераса, която върви на нивото на вторият етаж.

image

image

image

Освен основната експозиция има няколко съпътстващи. На Макс Ернст, на италиански художници и една показваща ориенталски фризове и бордюри.
Първи по пътя ни е Ернст. Сбирката е много интересна. Какво съм видяла в същност разбирам наскоро, след продължително ровене в интернет, когато попадам на страницата на музея д"Орсе. Оказва се, че сме видели негови колажи, така фино и майсторски изпълнени, че ако зрителя не познава оригиналната литография, няма да успее да види, къде се е "намесил" художника. Черно-белите изображения са магнетични, като страшна приказка разказана за възрастни.
image

image

След Ернст се отправяме към петият етаж, където са импресионистите. В светлите зали, пред нас се зареждат Ван Гог, Дега, Сезан, Мане. Светът на импресионистите е жив и динамичен. От платната лъха студ, жега, чува се шума на уличен парад и мога да помириша настъпващата буря и окосеното сено. В този момент горещо желая да живея в Париж. Да мога да идвам на това място всеки път когато искам. Да сядам на столовете и да гледам картините без да бързам. Без да трябва да продължа нататък.  Да не се налага дапреминавам покрай зали, в които избирам да не вляза, защото времето ми в момента е крайна величина. Георги / който току що ме критикува, че прекалено често споменавам името ми/ снима етюди от отделните картини. Залата с импресионистите ни отвежда в бистрото, точно под покрива, а след това поемаме към изхода. В дъното на основната зала има макет на парижката опера в разрез и макети на декори и сцени от представления.

image

От музея д"Орсе тръгваме по Сен Жермен и садаме за кафе в една кроасантерия. Оставяме посещението на Пантеона за следващия ден и след кафе и кроасани и полагаща ни се почивка се гмурваме в уличките на латинския квартал в посока към Нотр Дам. А там има какво ли не. Магазини за картички и сувенири, ресторанти и дюнерджийници. Малки лъскави магазини за сладкиши, книжарници и антикварни магазинчета и много пъстра тълпа. Едно от най-прекрасните места в Париж.
image

По бреговете на Сена отново са насядали млади хора.

image


image

image

image

В Парижката Света Богородица има литургия. При влизането ни уредници подават листи със съдържанието на литургията. Сядаме на столовете и се заслушваме в хора. След него запяват мъж и жена. Ако ангелите пеят, то за мен, те пеят така. Докато върви литургията разглеждам свода на катедралата над нас. Имам чувството, че съм в корема на кита, докато гледам острите редуващи се сводове. Фасадата на катедралата е изпъстрена с орнаменти. Човешкото око не може да ги възприеме от един поглед. Колкото повече се заглеждам, толкова повече детайли откривам. До една странична вратичка има опашка. Туристи чакат за обиколка на катедралата. Обиколка из тесните коридорчета и вити стълбища, които някога са се  използвали само от свещенниците, служителите и Кваземодо.
Минаваме през градините на катедралата, заобикаляйки я по брега на Сена.

image

image

image

В един пясъчник дечица играят заобиколени от родителите си. Не мога да устоя на тези малки херувимчета и правя снимки от порядъчно разстояние, за да не си навлека подозрителните погледи на французите, че и още нещо.

image

image

image

Тръгваме от Сите в посока към хотела. Засядаме на бира и картофки в едно бистро някъде по средата на пътя. Топим картофките в горчица / българските ресторантьори трябва да последват френския челен опит в това отношение/ и зяпаме преминаващите. Обсъждаме ги на воля, без да се притесняваме от нищожното, да не кажа никакво разстояние между масите и до самите преминаващи. Невероятно увлекателно занимание, което ни отнема почти два часа и дава на краката ни така нужната почивка. Възстановени и напоени, поемаме пак към Сена и латинския квартал да си купим джироси за вечеря.
Тълпата там е станала по-гъста и цветна, ако въобще е възможно. Няколко тъмнокожи момчета са сложили касетофон на земята, танцуват хип-хоп и правят малки скечове за зрителите, които са ги наобиколили. От ресторантите се чува глъчка. През отворените прозорци на един се вижда сервитьор, който разнася поръчки по слипове, а от перките на вентилатора на тавана висят сутиени. Шумна група рускини натъпкани, като сардини около малка маса се радват на щедрата гледка, а един младеж си взима полагащата му се почивка за цигара.

image

В Париж не се пуши в обществените помещения. Това, като че ли не пречи на парижани. Те стоят на тълпи пред заведенията с чаши с питие в ръка и цигара в другата. Понякога даже имам чуството, че купона е извън заведението, а не в него. Ммисля си, какво ли ще е през зимата. Предполагам същото, само дето тогава ще носят елегантните си палта с преметнати около врата неминуеми шалчета.
Мотаме се из уличките известно време, купуваме гръцкият вариант на дюнери и полека-лека вървим към хотела. Минаваме покрай някакъв театър. Ярки, цветни стенописи привличат погледа. Рисунките ме подсещат за "Майстора и Маргарита" на Булгаков.

image

Край Бобур тълпата се е променила, само африканци. Не се вижда човек със светла кожа. Ние сме поели по уличка успоредна на тези, по които вървим през деня. Около нас се редят секс шопове, кина за порно и видеотеки с много хиксове на витрините. Уличките си приличат, сякаш хората, които през деня са продавали сирена, тарти и зарзават са опънали червените завеси и изкарват пари и през нощта. Връщаме се в "правия път" и стигаме до хотела. Отново наближава дванадесет и ние вечеряме с джироси, до отворения френски прозорец в хотелската ни стая.







Тагове:   Париж,   Нотр Дам,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kathryn
Категория: Забавление
Прочетен: 95070
Постинги: 49
Коментари: 49
Гласове: 203
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930