да увлече мъжа-полумомче, целта си скромна съм постигнал аз."
Написал го е сър Артър Конан Дойл. По подобна причниа пиша тези постове / като съм на светлинни години от идеята да се сравнявам с гореспоменатия гений/. Ако някой, настървен за четене колкото мен намери в тях, информация, препратка, подтик или удоблетворение, имали са смисъл.
И днес увлечена, много повече от час аз вървя по следите на книги и автори водена от глад, важен за оцеляването ми, може би повече от физическия. Нещата започнаха със започнатата снощи книга.



Купих я преди няколко месеца, подтикната от препоръки, в които не се съмнявам. Била съм права, да не се съмнявам. Книгата е чудесна. Още преди да съм стигнала, предполагам до най-дълбоката и част ме завладя и ми беше трудно да я оставя. Само за няколко изчетени изречения и бях вътре в обстановката, в Кабул от втората половина на миналия век, край героите, вървящи по пътя на съдбите си. Но не за това е сега думата.
Знам, че има още една книга на Халед Хосейни, издадена в България:



Тя ще е следващата, която ще купя и прочета. Исках да знам, да не съм пропуснала друго негово заглавие. Интересни са ми и чуждите гледни точки и впечатления за книгите, които чета, така че се зарових в нета. На едно от местата, където чета с удоволствие  /поздравления за блогера / http://zonkobg.blogspot.com/search?updated-min=2009-01-01T00%3A00%3A00%2B02%3A00&updated-max=2010-01-01T00%3A00%3A00%2B02%3A00&max-results=30 , отзиви за Хосейни и книгите му не намерих / намерих ги на други места/ но пък тръгнах по страниците и попаднах на други интересни неща, а именно.



Възможността да чета нещо ново на Тери Пратчет, винаги ме е радвала неимоверно. А "Пощоряване" може да се чете, макар и не на хартия и не благодарение на ИК Вузев. Всеки който се интересува, трябва да напише името на книгата в чичко Гугъл и той неминуемо ще му достави търсеното само след няколко цъкания с мишката. /Ако ли пък не - да ми пише на лични./ След, като се сдобих с "Пощоряване" продължих с радост да ровя и ето  до какво стигнах,



в българският и отново електронен вариант, който се намира в Онлайн библиотеката e-bookBG. Следващите дни и месеци се очертават да протекат под знака на фентъзито, най-общо казано, разнообразявано с Халед Хосейни и с



с която ще продължа запознаването си с четирилогията "Асеновци" и на която вероятно ще отделя цял самостоятелен пост.
Пак в същия блог и на още няколко места попаднах на



Свалих я в електронен вариант, но от всичко, което прочетох, знам, че искам да усетя, как мирише хартията и и да я имам в библиотеката си. 
Издирването ми завърши неуспешно, защото за сметка на горните, последната книга, на която се спря вниманието ми за момента не можах да намеря по никой начин, нито във електронен нито в книжен вариант. Ще продължавам да търся, разбира се:

Много моля, анонимният, който беше оставил своят, да го напише отново, но на кирилица. На латиница няма да го публикувам. Разбирам да става дума за Здрач, ама за четирилогията за Асеновци, просто няма как.

"Хиляда сияйни слънца" е невероятна. Аз лично много я харесах, защото предава нравите, нормите и обичаите на един различен свят, на една друга култура. Ако "Не без дъщеря ми" ти е допаднала, то тази със сигурност ще те омагьоса.
А за Тери Пратчет въпреки че не ми е сред любимците, ме размива до болка :)
Поздрави :)

Здравей и много благодаря за милите думи!:) Много се радвам, ако хората си харесат нещо "изрекламирано" от мен, а още повече - когато споделят в коментарите.;)

За "Бенуващите кристали" мога да ти препоръчам (освен самата книга) да се свържеш с хората от Човешката библиотека (http://choveshkata.net/blog/), които я издават. Те на драго сърце ще ти обяснят как да се сдобиеш с бройка по най-удобния възможен начин. Те са много приятни млади хора, които движат начинанията си като цяло на ентусиазъм и добри намерения, и със сигурност ще ти се зарадват.:)

Както си забелязала, аз още нищо не съм чел от Хосейни. Може погрешно да съм го категоризирал като твърде модерен и ... абе сложих го в една категория с Харуки, Коелю, Орхан Памук и други такива, дето не ми понасят. Ама може и да греша, ти тази за хвърчилата ли препоръчваш като за начинаещ хосейнист?

10miles, не съм чела "Не без дъщеря ми". Все бях останала с впечатление, че художествената и стойност е назад в сравнение с автентичността. Което е основната разлика с Хосейни, защото той първо е писател, а после разказвач на евентуално автентични истории. Това, поне според моето скромно мнение.
Може би, сега е момента да прочета " Не без дъщеря ми".

zonko, ако трябва да проепоръчвам, препоръчвам Хосейни. А да слагаш Коелю, заедно с него, Памук и Харуки, май е малко обида, към тях. Първият и на мен отдавна не ми понася. Като се замисля, обаче, и те могат да влязат с него в графата " ширпотреба". Не, че това ще ме спре да ги чета, при подходящо настроение. Особено при тоталната липса на автори и заглавия, които да носят нещо ново и различно. Това, пак според мен.
А, за "Бленуващите кристали", благодаря за препоръчката, ще я последвам.