Френски булдог е. Не съвсем чистокръвен, но за сметка на това много палав. Всички страхове и притеснения, които ми коства могат да се компенсират само с един негов поглед., със мократа му целувка и звездичките в очите на децата ми, когато го гушкат.




Много палав и непослушен е. За едната година откакто е с нас изяде двуцифрено число чехли, съсипа плетения кош, който наивно му бях взела, съдра дивана и на пет месеца нагълта връв дълга петдесет сантиметра. Изуми дори ветеринаря, който я извади от стомаха му. Когато другия мъж в живота ми не е у дома, този спи в леглото, при мен.
Когато го купих, ровейки се за информация, в един руски форум прочетох: "Който казва, че щастие не се купува с пари, не си е купувал кученце."