или аз не разбирам от театър, или "Великолепният рогоносец" на Мариус Куркински е слаба постановка. Много вероятен е първият, разбира се. Обаче тогава ще се окаже, че и милата Жаклина на рабира от театър, а с това не мога да се съглася така лесно.
Някъде към 15-20 тата минута на пиесата, тихичко я попитах , кога ли ще е антракта. В погледа и прочетох : " Дай им шанс, де. " И се пробвах, да дам. Не съм много добра, но опитах. Когато обявиха второ и после трето действие и стана ясно, че антракт нама да има, даже започнах да се забавлявам.
Какво видях на сцената, една непозната за мен красива актриса / някой трябва да се погрижи за жестокото и слънчево изгаряне /. Един младеж, който вероятно няма да има глас, днес след снощното напъване, а може дори да си е докарал мускулна треска, от усилията. И вероятно е свалил няколко килограма, голямо потене падна. Никой не казва, че театъра е лесна работа, но както каза милата Жаклина добра шизофрения, съм видяла да изиграе само Ам-Гъл./ Аз и Брад Пит, но това е друга тема. / Диалога ми се губеше в някои моменти. Паузите бяха прекалено дълги, сякаш идеята беше да се постигне определено времетраене на постановката. За наколко секунди, сцената, дори остана празна. Актьорите викаха през повечето време / защо на Цветана Манева не и се налага да вика??/ и натъртваха почти всяка дума, тези, кото не натъртваха, повтаряха, като ехо. Предполагам, че са театрални похвати, но мен не ме хванаха. Едно объркано емо, /то било алтерегото на героя, прочетох току що / се мотаеше недъгаво, насам натам и май беше единственото, което ми хареса в цялата пиеса. Може би, защото не говореше. Разочарова ме за малко, но бързо се поправи и остана с няколко реплики за цялата пиеса. Ако не броим Александър Кадиев - рогоносеца, радвах се на всяко негово скриване, Христина Караиванова, в ролята на Стела и емото, другите актьори, и без това с епизодични появи, все едно въобще не бяха там. Мисля си, че най-прецакваща цялата пиеса беше режисурата. Останах с усещането за постоянно усилие. И това слизане в залата, ами то вече не остана пиеса, в която някой да не се разходи сред зрителите. Така ли сса е изчерпали режисьорите откъм идеи? Моментите, в които героите имитираха правене на секс и показването на малките, но все пак хубави гърди на Христина Караиванова дори не си заслужава да се споменават. Не съм консерва, подобни случки в театъра приемам, като да ме претупват. Нещо, направено дахване зрител с изисквания доста под моите. Имаше добра страна, разбира се. С добра или лоша игра и режисура, все пак се замислих, до къде ли може да стигне една подобна обсесия. А и с милата Жаклина открихме, че можем да се забавляваме почти навсякъде. "Представи си, да бях довела малкия. " Каза тя на излизане. "Щеше много да му хареса", просветна ми на мен. Направо щеше да го пристрасти, към театъра.
Решихме, все пак да продължаваме да опитваме. По малко, разбира се.

Точно купон , добре се забавлявах , разтоварващо. Не е добра постановка естествено , нито режисурата добра , нито играта добра , ъъъъ музикалното оформление май трябваше да се подмине с мълчание , ама то и без това от многото напъвания и крясъци хич и не се чуваше .Обаче трябва да му се признае на Мариус , еми цветен е , дори лоша постановка пак предизвиква някаква реакция , не е скучно и бледо оказва се , че може супер да те забавлява да зяпаш сеира на актьори и режисура.Сещам се за един познат , който беше казал - еми то така се е зародил театъра бе , като зяпаш и се забавляваш на чуждия сеир , щото на своя няма как да се естествено :-)))