Това важи за мен, в особено голяма сила. Възприемам света и изграждам гледната си точка за нещата до голяма степен, чрез писаното слово. Точно за това, този автор винаги ми е носил много наслада, почти физически осезаема и водеща до пристрастяване. Намирала съм всичко при него. Свежата и интелигентна реч, тънък хумор, забавни препратки, разнообразни сюжети, любими герои и много, много мъдрост. Мъдрост, поднесена по онзи специален начин, та да бъде чута и приета, точно от когото трябва. Започвала съм всяка негова книга с една идея тъга, защото знам, че ще свърши. Светъл лъч ми е била мисълта, за следващата. За това, когато разбрах, че може би вече няма да пише или ще пише по-малко, се почуствах, ограбена. Реагирах съвсем егоистично, не помислих, за човека и битката му с болестта, а само за себе си и за това, че няма да мога да задоволявам глада си за неговите книги. Даже си помислих, че ако не друго, ще започна да го препрочитам, а аз не препрочитам книгите. След, като преодолях дребният си егоизъм, силно се надявам, че макар и по-бавно, той ще продължава да носи смях и мъдрост на четящия свят.
Пиша това, подтикната, от четенето, онлайн / без надежда за на хартия, за момента / на нова, непрочетена от мен негова книга, а именно Дребнио волен народ http://www.chitanka.info:82/lib/text/10553/1#textstart . Бог да поживи създателите на Моята библиотека, преводача / забележително!!!/ и най-вече, Тери Пратчет!
......и сърцето ми се стопля!