"От "Осанна!" до "Разпни го!" - каза веднъж, за отзивите за постановката му "Дон Жуан"  Александър Морфов. За съжаление, конкретно за тази му постановка, моите впечатления бяха по-скоро в средата. Осанна, нямаше, нямаше и Разпни го. Останах с впечатление, че някъде, към средата на работата режисьора, който много харесвах и търсех в афишите си е взел отпуск и е помолил заместника си да довърши. Но това е друга тема.
Сега искам да пиша за Сътресение, Мариус и очакването на "Великолепният рогоносец".
С ръка на сърцето си признавам, не бях гледала моноспектакъл. Чиста случайност, не заради моното. И тогава ми се случи Мариус и Сътресение, защото той се случва. Ако трябва да избера облика, и описанието на актьора, ще е той. Ще е Мариус. С ръка на сърцето, пак - не го бях гледала на живо, до тогава. Отнесе ме, като куцо пиле домат ме отнесе. Той притежава сцената, изпълва я. Кара я да трепти и да се вълнува. Притежава публиката. Имаше група селяни, там, на тая сцена и един ходжа, имаше овце, а по едно време се мярна дядото на бившия ми мъж, лека му пръст / на дядото, не на мъжа /. Излязох си от залата преродена, нова и чиста. С душа пълна с радост, каквато малко преживявания дават. И с очакване, за още от Мариус.
От "Укротяване на опърничавата" Мариус не получих. Но всяко зло за добро, получих  Вяра Коларова и най-вече една знаменитата реплика на мама Раче. Тази мила, прекрасна дама знае какво е хубав театър, хубава литература и игра. Начина, по който се случваше укротяването, никак, ама никак не и харесваше. В някои моменти бях раздвоена, къде да гледам - сцената ли, или реакциите, които се изписваха на лицето и. В момент на пауза, когато след поредната сцена актьорите бяха застинали, а публиката на крачка да избухне в овации тя гневно и на висок глас възкликна: "А, сега и аплодисменти ще си просите!" Аз аплодирах, аплодирах нея! През антракта, разбира се си тръгна.
Та, сега съм пак в очакване. В очакване на Мариус и рогоносеца. Дали ще го срещна пак, някъде там, между залата и сцената, предстои да видим.

браво , успя да опишеш с две изречения как човек се среща с театъра .Нещо , което ако не ти се случи с Мариус в Сътресение , не се сещам къде другаде би могло да се случи/е , сега Цветана Манева също може да те въведе в света на театъра ама не е това сега темата:-)/.И как така не съм те усетила аз тебе , че повече мама аплодираш от колкото постановката Укротяване на опърничавата , къде съм бляла:-D.Стискааммм ама много стискам палци "Великолепният рогоносец" пак да ни изстреля като коркови тапи в един друг свят , от който да излезем после пак със светнали очи.